Погледи
25 / 04 / 24
Градът,
посрещан от облачен ден.
Заключени
чрез притиснати тела.
Цялата
ми душа с утеха обграден.
Мислите
забравили за всяка бела.
В
неправене на нищо ангажирани,
погледи
забравили за всяка тъга.
Прегръдки,
разказващи за спомени,
които
олекват върху една дъга.
Как
така времето бързо лети,
а
всичко спира около една душа?
Пред
пълнолуние самолет лети.
Надежди
искат да се престраша.
Разговори
дълбоки се протичат.
Книги
четат се на висок глас.
Целувки
телата с топлота обличат.
И
тъмнината изчезва в захлас.