Родители

12 / 03 / 22

Бях дете с мечти.

Бях себе си.

Но вече пораснах.

И вече израснах.

 

Сега осъзнавам.

Сега разбирам.

Винаги, когато имам нужда са там.

Винаги, когато плача са в ням.

 

Те са мои родители!

И винаги до мен са били.

Те са мои родители!

И винаги за мен са били...

 

Мои родители!

 

 

Повярвай

24 / 05 / 21

Приятелю, знам, че си там:

някъде в себе си сам.

Луташ се в този мрак

и се питаш как.

 

Ти си единствен на света.

Не се поддавай на греха.

Мисли само напред.

Повярвай, всичко ще бъде наред!

 

 

Подарък

14 / 02 / 21

Пак бях самотен.

Късно вечер в 3 часа́ буден.

Гледайки към утрешния ден,

душата ми безпомощно в плен.

 

И протегна се ръка...

Усетих лека въздишка.

Открадна ми тая мъка,

като ми подари прегръдка.

 

Дари ме с нежност и сила.

Подари ми усмивката си, мила.

Дари ме с мощни крила.

Ти винаги до мен си била.

 

Даде ми всичко и даже остана.

Ти ми подари любовта!

 

По-голям Аз

11 / 12 / 20

А колко лесно си беше като дете:

боли те, плачеш.

Сега ми липсват сълзите.

Ума ми, каква игра играеш!?

 

А, когато порасна какъв ще стана?

Пак ли ще падам в калта?

Но да се смея не ще престана!

Сърце, не искам да раста...

 

Тръгни си

26 / 10 / 20

Тръгни си!

Не останаха достойни да се сражават.

Няма ги смелите души да дават.

 

Тръгни си!

Не чакай да те спра.

Не искам да ме чакаш да умра.

 

Тръгни си!

И живота си продължи.

Срещни, виж друг как ще се държи.

 

Тръгни си!

Защото това не си ти.

Беше любов, а сега не си…

 

Името и трудът

11 / 02 / 20

Защо не ме обичат

такъв, какъвто съм наистина?

Сега от мене тичат,

а тъкмо се отказах да живея в злина.

 

Защо не ме искат

с това, което предлагам?

А все нещо друго чакат,

което аз не искам да давам.

 

Опитвам се да се променя.

От себе си давам и уважавам,

но с тъмнина завършвам деня.

И така накрая себе си нападам.

 

За други ли живея!?

Все този въпрос си задавам.

Невъзвръщаема енергия пилея.

Вече и себе си не познавам.

 

Трябва да се измъкна

и да използвам тази болка.

Страданието ще замръзна

без вина и с изправена стойка!

 

Спирам да се обяснявам.

Мечтите ме чакат.

Ще работя и ще действам.

Името ми и трудът ми ще докажат!

 

Клетка

11 / 02 / 20

Повтарям си всеки ден:

дали живея в плен?

Аз ли създадох тази клетка,

или съм роден за битка?

 

Да, красиви са златните железа,

но спират ме да летя.

Към мене гледа погледа осъждащ.

И аз като всеки от тях – един и същ.

 

Не ми харесва това...

За мен мечтата ми е по-красива.

Тежко ми е - клетката ме стяга,

а за награда получавам и тояга.

 

Стига вече, ще се променя!

Ще променя и съдбата си немила!

Не ми пука какво мислят!

 

Хората са жестоки!

Жестоки са хората!

 

По-добре клетката да си режа,

отколкото гърлото да си прережа.

Май ще се получи, усещам...

Силата в мен се засилва, изпитвам.

 

И какво стана сега, не знам.

Другите ме съдят, че летя.

А всъщност аз крила нямам.

Просто труда от мързела деля.

 

Обичам те

18 / 11 / 19

Предлагаш ли ми самата истина,

или лъжата ти е толкова красива?

Жестока е, знам, хуманизма,

която така умело в мене се укрива.

 

Твърде ли съм интелигентен,

или романтиката в мен без слова е?

Реших: ще те посрещна след работен ден

и ще кажа просто „Обичам те!“,

това е...

 

Сърце

17 / 12 / 18

Обичам, когато пееш

с глас на пеперуди.

В моята земя да сееш

любов от руди.

Никой не каза така:

„Болката е в града“.

Никой не протегна ръка.

... А имах нужда.

 

И туптеше то...

Искаше своето.

В дни на разум и на тъга

Искаше любовта.

 

Моето сърце иска само теб!

Само теб иска моето сърце!

 

Обичам, когато пееш

с глас на пеперуди.

В моята земя да сееш

любов от руди.

Всеки по своя път върви.

Градът над мен се смее.

Под палтото ми то кърви.

Да плаче умее.

 

Благодаря!