Приятели

30 / 11 / 23

 

Мъдър ще бъде човекът,

избрал онзи път, пред който

всички близки са застанали.

 

Готов ли си да разрушиш

всички попречили се на пътя ти

стени, построени от приятели?

 

Зависим

14 / 11 / 23

 

Бях зависим

от пари, работа и връзки.

Бях зависим

от слава, чувства и лъжи.

Бях зависим

от лекарства, алкохол, цигари и наркотици.

Но най-лошото е,

че бях зависим от хора.

 

 

Кухо

23 / 10 / 23

 

Дърветата умират прави.

Облаците се разпръскват тихо.

Морето мислите дави.

Планините говорят чрез ехо.

 

Човекът на времето се нрави.

Вятърът духа глухо.

Студът закалява стави.

Любовта запълва сърцето кухо.

 Горя

08 / 10 / 23

 

Харесваше ти да горя,

но не осъзнаваше,

че съм сътворен от огъня.

Върнах се, за да даря,

но не разбираше

колко бях готов да пленя.

 

Ти

17 / 09 / 23

 

Понякога забравям да ти спомена.

Най-красива си от всички.

Понякога се сещам и мисли редя.

Винаги със всичко до мен си.

 

Извинение

19 / 07 / 23

 

Листата искаха да падат.

Есента беше просто извинение.

Сърцата не очакваха да страдат.

Но душите се отдадоха на примирение.

 

Друг

09 / 11 / 22

Пушим си цигари...

Ти си там, аз съм тук.

Различни хора сме...

Далече един от друг.

 

Както щеш му викай...

Аз си тръгвам оттук!

Тръгни си и ти, и обичай...

Може да срещнеш някой друг.

 

Въпроси

31 / 08 / 22

Колкото и да бягам,

тя ще ме преследва, нали?

Или аз напълно ще й се отдам?

Този глас в мен ще утихне ли,

или аз нов спомен ще си създам?

 

Твърде много въпроси, нали?

А нито един отговор не знам.

И все пак ще се оправя ли?

Не искам пак да се връщам там!

 

Родители

12 / 03 / 22

Бях дете с мечти.

Бях себе си.

Но вече пораснах.

И вече израснах.

 

Сега осъзнавам.

Сега разбирам.

Винаги, когато имам нужда са там.

Винаги, когато плача са в ням.

 

Те са мои родители!

И винаги до мен са били.

Те са мои родители!

И винаги за мен са били...

 

Мои родители!

 

 

Повярвай

24 / 05 / 21

Приятелю, знам, че си там:

някъде в себе си сам.

Луташ се в този мрак

и се питаш как.

 

Ти си единствен на света.

Не се поддавай на греха.

Мисли само напред.

Повярвай, всичко ще бъде наред!

 

 

Подарък

14 / 02 / 21

Пак бях самотен.

Късно вечер в 3 часа́ буден.

Гледайки към утрешния ден,

душата ми безпомощно в плен.

 

И протегна се ръка...

Усетих лека въздишка.

Открадна ми тая мъка,

като ми подари прегръдка.

 

Дари ме с нежност и сила.

Подари ми усмивката си, мила.

Дари ме с мощни крила.

Ти винаги до мен си била.

 

Даде ми всичко и даже остана.

Ти ми подари любовта!

 

По-голям Аз

11 / 12 / 20

А колко лесно си беше като дете:

боли те, плачеш.

Сега ми липсват сълзите.

Ума ми, каква игра играеш!?

 

А, когато порасна какъв ще стана?

Пак ли ще падам в калта?

Но да се смея не ще престана!

Сърце, не искам да раста...

 

Тръгни си

26 / 10 / 20

Тръгни си!

Не останаха достойни да се сражават.

Няма ги смелите души да дават.

 

Тръгни си!

Не чакай да те спра.

Не искам да ме чакаш да умра.

 

Тръгни си!

И живота си продължи.

Срещни, виж друг как ще се държи.

 

Тръгни си!

Защото това не си ти.

Беше любов, а сега не си…

 

Името и трудът

11 / 02 / 20

Защо не ме обичат

такъв, какъвто съм наистина?

Сега от мене тичат,

а тъкмо се отказах да живея в злина.

 

Защо не ме искат

с това, което предлагам?

А все нещо друго чакат,

което аз не искам да давам.

 

Опитвам се да се променя.

От себе си давам и уважавам,

но с тъмнина завършвам деня.

И така накрая себе си нападам.

 

За други ли живея!?

Все този въпрос си задавам.

Невъзвръщаема енергия пилея.

Вече и себе си не познавам.

 

Трябва да се измъкна

и да използвам тази болка.

Страданието ще замръзна

без вина и с изправена стойка!

 

Спирам да се обяснявам.

Мечтите ме чакат.

Ще работя и ще действам.

Името ми и трудът ми ще докажат!

 

Клетка

11 / 02 / 20

Повтарям си всеки ден:

дали живея в плен?

Аз ли създадох тази клетка,

или съм роден за битка?

 

Да, красиви са златните железа,

но спират ме да летя.

Към мене гледа погледа осъждащ.

И аз като всеки от тях – един и същ.

 

Не ми харесва това...

За мен мечтата ми е по-красива.

Тежко ми е - клетката ме стяга,

а за награда получавам и тояга.

 

Стига вече, ще се променя!

Ще променя и съдбата си немила!

Не ми пука какво мислят!

 

Хората са жестоки!

Жестоки са хората!

 

По-добре клетката да си режа,

отколкото гърлото да си прережа.

Май ще се получи, усещам...

Силата в мен се засилва, изпитвам.

 

И какво стана сега, не знам.

Другите ме съдят, че летя.

А всъщност аз крила нямам.

Просто труда от мързела деля.

 

Обичам те

18 / 11 / 19

Предлагаш ли ми самата истина,

или лъжата ти е толкова красива?

Жестока е, знам, хуманизма,

която така умело в мене се укрива.

 

Твърде ли съм интелигентен,

или романтиката в мен без слова е?

Реших: ще те посрещна след работен ден

и ще кажа просто „Обичам те!“,

това е...

 

Сърце

17 / 12 / 18

Обичам, когато пееш

с глас на пеперуди.

В моята земя да сееш

любов от руди.

Никой не каза така:

„Болката е в града“.

Никой не протегна ръка.

... А имах нужда.

 

И туптеше то...

Искаше своето.

В дни на разум и на тъга

Искаше любовта.

 

Моето сърце иска само теб!

Само теб иска моето сърце!

 

Обичам, когато пееш

с глас на пеперуди.

В моята земя да сееш

любов от руди.

Всеки по своя път върви.

Градът над мен се смее.

Под палтото ми то кърви.

Да плаче умее.

 

Благодаря!